Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември

 Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година, който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата " Св. 40 мъченици " в старопрестолния град Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, осъществен от държавното управление на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната взаимозависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския контракт, подписан през 1878 г.
Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите в Европа, още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство. Условията за оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинският контракт се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф да съгласуват дейностите си.

Междувременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това поражда " известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се уплашва да разгласи независимостта. Но държавното управление към този момент било е решило това да стане на 22 септември 1908 година в черквата " Св. 40 мъченици " в остарялата българска столица Велико Търново - алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата " Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой.

Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар. Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата. Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата врата желае България да заплаща огромен налог, тогава в качеството си на министър-председателят Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига се до частична готовност на българската войска.

Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година

* * *

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабавния цар-освободител, великият приятелски съветски народ, подкрепят от положителните ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) пречупиха робските вериги, що през епохи сковаваха България, в миналото така велика и славна.

Оттогава до през днешния ден, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо правилен към паметта на националните дейци за своята независимост и въодушевяван от техните завещания, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и сътвори от нея под мое управление и това на о` бозе почившия княз Александър страна, почтена да бъде пълноправен член в фамилията на цивилизованите нации.

Винаги миролюбив, моят народ през днешния ден копнее за културен и стопански напредък; в това отношение нищо не трябва да спъва България; нищо не би трябвало да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде съгласно както той желае.

Българският народ и държавният му глава не могат с изключение на еднообразно да мислят и еднообразно да желаят.

Фактически самостоятелната ми страна се спъва в своя естествен и спокоен процес от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното скъсване на които ще се в профил и настаналото изстудяване сред България и Турция.

Аз и народът ми откровено се радваме на политическото възобновление на Турция; тя и България - свободни и изцяло самостоятелни една от друга, ще имат всички условия да основат и уякчат другарските си връзки и да се предадат на спокойно вътрешно развиване.

Въодушевен от това ярко дело и да отговоря на държавните потребности и национално предпочитание, с благословението на Всевишния възвестявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този ни акт ще откри утвърждението на великите сили и съчувствието на целия образован свят.

Да живее свободна и самостоятелна България! 
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год. 
Фердинанд